Много възрастни хора са преживели няколко тежки загуби през живота си: съпруга или съпругата си, дългогодишни приятели, братя и сестри. Като болногледач често си близо до тях, когато се появи скръбта, понякога изненадващо. Един поглед към стара снимка, определена дата в календара, песен по радиото: скръбта се проявява под много форми. Който знае как да се справи с нея, може да бъде наистина от голяма помощ в такива моменти.

Съдържание

Възрастните хора обикновено са преживели повече загуби, отколкото по-младите. Много възрастни хора, които днес са на 75, 80 или 90 години, са загубили съпруга или съпругата си, а понякога дори и дете, няколко братя и сестри, както и повечето близки приятели от своето поколение. Когато с годините социалният кръг се стеснява, съзнанието за загубите често остава по-силно изразено, отколкото при по-младите хора.

Това не означава, че възрастните хора постоянно скърбят. Но означава, че скръбта може да се прояви като част от ежедневието: на определена дата, при определен звук или мирис, по време на разговор за миналото. Като болногледач в такива моменти често си единственият човек в стаята.

Какви признаци може да има скръбта при възрастните хора

Скръбта не винаги се проявява чрез сълзи. Някои хора в определени дни стават по-тихи или се затварят в себе си. Други говорят много за починалия, сякаш той все още е сред нас. Някои изглеждат раздразнени или неспокойни без видима причина. Всичко това може да е израз на скръб. Полезно е да познаваме тези признаци и да не се опитваме веднага да променим настроението. Скръбта се нуждае от пространство.

Какво може да се промени: Човекът яде по-малко или спи по-зле. Говори много за починалия или изобщо не говори за него. На определени дати става по-мълчалив или по-раздразнителен. Оттегля се от разговорите.

Ако тези промени са много изразени или продължават в продължение на много седмици, е добре да информираш семейството. Как да проведеш разговора с близките си, ще научиш в наръчника в раздела „Комуникация с близките“.

В моменти на скръб много хора казват неподходящи неща, защото искат да помогнат, но не знаят как. Най-важното е следното: не е нужно да намираш перфектните думи. Често е достатъчно просто да си до тях.

Какво може да помогне:

Това, което е по-добре да избегнеш:

Като болногледач от Източна Европа може би си свикнал с различна култура на скърбене. В Германия скърбенето често е по-скоро тихо и лично. Много възрастни германци не споделят лесно най-съкровените си чувства с някого, когото познават отскоро. Това не е знак за отхвърляне, а културна норма.

Някои дни са по-тежки от други. Годишнината от смъртта, годишнината от сватбата, рожденният ден на починалия: такива дати са емоционално натоварени за много възрастни хора, дори и да са минали много години от смъртта. Също така определени религиозни празници играят важна роля в Германия, като например Денят на всички светии на 1 ноември в католическите региони или евангелската неделя в памет на починалите. Такива дни могат да предизвикат емоции, дори и ако лицето, за което се полагат грижи, не говори изрично за това.

В такива дни по-спокойният ритъм на деня помага. Попитай дали иска да посети гробището и дали можеш да го придружиш. Запали свещ, ако това съответства на навиците на човека. А когато започне разговорът: слушай, не отклонявай вниманието му. Импулсът да развеселиш някого е разбираем. Но понякога е по-добре да оставиш място за спомените, отколкото да ги отклоняваш.

Това е нещо различно от целенасоченото събуждане на спомени, при което активно предизвикваш приятни спомени. Повече информация по темата ще намериш в наръчника в раздела „Събуждане на спомени“.

Скръбта не е заболяване. Тя е част от живота. Но има ситуации, в които е разумно да не продължаваш сам.

Ако забележиш, че лицето, за което се грижиш, от седмици почти не яде, не спи или не говори, ако вече не проявява интерес към неща, които преди са били важни за него, или постоянно се изолира: тогава е време да уведомиш семейството. Това е част от грижите ти и не е намеса. Ти имаш ежедневен поглед върху ежедневието, какъвто близките често нямат.

Не е нужно да си терапевт или специалист по подкрепа при скръб. Това, от което най-често се нуждаят възрастните хора в траур, е някой, който да ги изслушва, да не бяга и да издържи този момент. Като болногледач ти си точно това: присъстващ. И това струва повече, отколкото изглежда.

Какво да направя, ако човекът, за когото се грижа, изведнъж заплаче?

Остани спокоен и съсредоточен. Не е нужно да казваш нищо. Достатъчно е често просто да сложиш ръка на рамото му, да мълчиш или накратко да попиташ дали човекът иска да говори. Не напускай просто така стаята.

Като медицински работник, имам ли право да питам за починалите?

Да, ако се получи естествено, разбира се. Когато в стаята виси снимка или се спомене някое име, това често е повод за разговор. Не насилвай нещата, но и не се страхувай от тях.

Каква е разликата между скръбта и депресията?

Това е медицинска преценка, която не трябва и не е редно да правиш. Ако се тревожиш, защото някой се променя значително в продължение на седмици, обърни се към семейството или към лекуващия лекар.

Как да се справя с посещение на гробището?

Попитай дали човекът иска да отиде на посещението и дали желае да бъде придружен. Уважавай решението му, ако предпочита да отиде сам. Ако го придружаваш, дръж се спокойно и остави на него да реши колко време ще остане.

Какво да направя, ако скръбта на лицето, за което се грижа, ми тежи?

Това е човешко. Поговори за това с някого от твоето обкръжение или с екипа на „ Paulina24 “. Не е нужно да се справяш сам с това.

Източници и допълнителна информация:

• dhpv.de – Немска асоциация за хосписи и палиативни грижи: Информация за скръбта и подкрепата при скръбта
• bmfsfj.de – Федерално министерство на семейството, възрастните хора, жените и младежта
• dza.de – Немски център за въпросите на стареенето: изследвания на условията на живот на възрастните хора